УТРО

В  предутрото нощта е свежа...

В градината се стеле хлад...

Отблясъците плетат мрежи

и искат този свят да спрат.

Блестят очите на росата,

погледнат мъничко и спрат.

Денят се гони със Зората...

И Утрото не ще ги спре!

Над клоните  блести Луната...

Играят малките Звезди...

Те ще изчезнат в Синевата,

щом Слънцето ги заслепи.

Аз в този ранен час съм станал

и срещам Изгрева с очи...

Но мойта Празнота остана...

И мъката ми не мълчи!...

Аз тук дойдох със Самотата!...

 Несподеленото горчи!...

И спрян тук, между двата свята,

видях как мъката сълзи!...

Роса се рони по тревата,

със мене плаче Пролетта!...

О, как е тежко на душата,

щом те лишат от любовта...

Напира  Утрото в небето...

О, как ми трябва Светлина!

Ще издържи ли пак  сърцето?!

Ще продължи ли  и  света!?...