Jul 30, 2011, 11:38 AM

Утро

  Poetry » Love
662 0 0

                                                     УТРО

 

В  предутрото нощта е свежа...

В градината се стеле хлад...

Отблясъците плетат мрежи

и искат този свят да спрат.

 

Блестят очите на росата,

погледнат мъничко и спрат.

Денят се гони със Зората...

И Утрото не ще ги спре!

 

Над клоните  блести Луната...

Играят малките Звезди...

Те ще изчезнат в Синевата,

щом Слънцето ги заслепи.

 

Аз в този ранен час съм станал

и срещам Изгрева с очи...

Но мойта Празнота остана...

И мъката ми не мълчи!...

 

Аз тук дойдох със Самотата!...

 Несподеленото горчи!...

И спрян тук, между двата свята,

видях как мъката сълзи!...

 

Роса се рони по тревата,

със мене плаче Пролетта!...

О, как е тежко на душата,

щом те лишат от любовта...

 

Напира  Утрото в небето...

О, как ми трябва Светлина!

Ще издържи ли пак  сърцето?!

Ще продължи ли  и  света!?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...