kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
1 jun 2007, 5:23  

Утро на Мусала 

  Poesía
592 0 5

 

Море от облаци - 

върхът,

е остров сред море.

 

И всичко туй,

е горе.

 

Долу - нищо.

 

Мъглата,

сляла се с върха,

подобно кичур бяла пяна,

на кипнала във бяг вълна -

покрива всичко.

 

Мигът,

е сам по себе си,

красив -

на хоризонта заревото

в краката ми изгрява.

 

Усещам само,

че съм жив.

 

Сърцето ми -

жарава - 

изстива.

 

Нищо няма смисъл,

когато пее красотата.

 

Великото,

е ден без дата.

 

Великото,

е всъщност вечност -

съизмерима само

със човечност.

 

Ала човек,

е малък!

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

  • Красива песен, чуващият да е вечен
  • малък,но голям...
  • Великото,

    е всъщност вечност -

    съизмерима само

    със човечност.

    Все едно съм там - горе на върха. Представям си и мъглата, и висотата, и студа ... Красиво!
  • Браво,много сила,много емоция,енергия! Благодаря ти!
  • Да. Съгласна съм, че пред тази картина човек е малък... Но това не му пречи да върши големи дела...
Propuestas
: ??:??