Jun 1, 2007, 5:23 AM
Утро на Мусала
Море от облаци -
върхът,
е остров сред море.
И всичко туй,
е горе.
Долу - нищо.
Мъглата,
сляла се с върха,
подобно кичур бяла пяна,
на кипнала във бяг вълна -
покрива всичко.
Мигът,
е сам по себе си,
красив -
на хоризонта заревото
в краката ми изгрява.
Усещам само,
че съм жив.
Сърцето ми -
жарава -
изстива.
Нищо няма смисъл,
когато пее красотата.
Великото,
е ден без дата.
Великото,
е всъщност вечност -
съизмерима само
със човечност.
Ала човек,
е малък!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
малък,но голям...
-
Великото,
е всъщност вечност -
съизмерима само
със човечност.
Все едно съм там - горе на върха. Представям си и мъглата, и висотата, и студа ... Красиво! -
Браво,много сила,много емоция,енергия!
Благодаря ти! -
Да. Съгласна съм, че пред тази картина човек е малък... Но това не му пречи да върши големи дела...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Красива песен, чуващият да е вечен