20 jul 2007, 23:26

Утро с аромат на бели рози 

  Poesía
815 0 12
 

В утро с аромат на бели рози,

откривам те от лявата на мен страна,

заспала в най-любимата си поза,

по корем, с преплетени крака.


Разпръснала по белите завивки,

коси прикриваш със ръце,

и лека, неподправена усмивка,

е цъфнала на спящото лице.


А аз те гледам, с поглед те поглъщам,

сякаш срещам те за първи път,

разсънваш се, по гръб сънливо се обръщаш,

разкриваш нежната си плът.


И тези мигове са най-вълшебни,

във тях разбирам колко съм щастлив,

във тях разбирам колко си безценна,

и че миг без теб могъл не бих.






© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??