Утро с аромат на бели рози
В утро с аромат на бели рози,
откривам те от лявата на мен страна,
заспала в най-любимата си поза,
по корем, с преплетени крака.
Разпръснала по белите завивки,
коси прикриваш със ръце,
и лека, неподправена усмивка,
е цъфнала на спящото лице.
А аз те гледам, с поглед те поглъщам,
сякаш срещам те за първи път,
разсънваш се, по гръб сънливо се обръщаш,
разкриваш нежната си плът.
И тези мигове са най-вълшебни,
във тях разбирам колко съм щастлив,
във тях разбирам колко си безценна,
и че миг без теб могъл не бих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
