Утробата
Щастлива съм в новото си жилище -
в него няма самота...
Самотата се превърна в самотворение,
за което аз много благодаря.
Самотата се превърна в моя щит, оръжие,
утроба, в която може да се аз развивам и творя,
и е по-добра от всякаква компания,
от която после ме боли глава...
И превърна се в мечта лелеяна,
и питам се: Защо аз в туй
тленно тяло съществувам,
щом моят Дух стреми се към висота?
И отговорът е:
Защото ти го пожела!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Есфир Асфар Todos los derechos reservados
