5.04.2011 г., 22:26 ч.

Утробата 

  Поезия » Философска
768 0 1

Щастлива съм в новото си жилище -

в него няма самота...

Самотата се превърна в самотворение,

за което аз много благодаря.

 

Самотата се превърна в моя щит, оръжие,

утроба, в която може да се аз развивам и творя,

и е по-добра от всякаква компания,

от която после ме боли глава...

 

И превърна се в мечта лелеяна,

и питам се: Защо аз в туй

тленно тяло съществувам,

щом моят Дух стреми се към висота?

И отговорът е:

Защото ти го пожела!

© Есфир Асфар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да знаеш че и Самотата понякога абортира! Хубав замисъл, непълна реализация, щото " И аз от гириз съм излязъл" - Никос Казандзакис.
    Зем.
Предложения
: ??:??