Утробата

esfir (Есфир Асфар)
85 358

5.04.2011 г., 22:26 ч.

Поезия » Философска

869 0 1

Щастлива съм в новото си жилище -

в него няма самота...

Самотата се превърна в самотворение,

за което аз много благодаря.

Самотата се превърна в моя щит, оръжие,

утроба, в която може да се аз развивам и творя,

и е по-добра от всякаква компания,

от която после ме боли глава...

И превърна се в мечта лелеяна,

и питам се: Защо аз в туй

тленно тяло съществувам,

щом моят Дух стреми се към висота?

И отговорът е:

Защото ти го пожела!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.