Щастлива съм в новото си жилище -
в него няма самота...
Самотата се превърна в самотворение,
за което аз много благодаря.
Самотата се превърна в моя щит, оръжие,
утроба, в която може да се аз развивам и творя,
и е по-добра от всякаква компания,
от която после ме боли глава...
И превърна се в мечта лелеяна,
и питам се: Защо аз в туй
тленно тяло съществувам,
щом моят Дух стреми се към висота?
И отговорът е:
Защото ти го пожела!
© Есфир Асфар All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
