Утробата
Щастлива съм в новото си жилище -
в него няма самота...
Самотата се превърна в самотворение,
за което аз много благодаря.
Самотата се превърна в моя щит, оръжие,
утроба, в която може да се аз развивам и творя,
и е по-добра от всякаква компания,
от която после ме боли глава...
И превърна се в мечта лелеяна,
и питам се: Защо аз в туй
тленно тяло съществувам,
щом моят Дух стреми се към висота?
И отговорът е:
Защото ти го пожела!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Есфир Асфар Все права защищены
