Утрото е подранило

Утрото е подранило

Утрото е подранило,

слънцето изгрява вън,

а сърцето ми е скрило

чувствата от моя сън.

Вятърът ще ме прегърне,

сякаш твоите ръце,

облакът ще се усмихне

със усмивка на дете.

Де се скиташ, скиташ, мили,

как минава твоят ден?

Още ли в очите сини

пазиш спомена за мен?

Знаеш ли, че те обичам,

че сърцето ми гори?

Името ти пак изричам

в най-красивите мечти.

Утрото е подранило,

ще прекъсне моя сън

и сърцето ми е тъжно,

слънцето изгрява вън.

      Мария Мустакерска