11.03.2025 г., 13:36

Утрото е подранило

393 0 0

     

Утрото е подранило

 

Утрото е подранило,

слънцето изгрява вън,

а сърцето ми е скрило

чувствата от моя сън.

 

Вятърът ще ме прегърне,

сякаш твоите ръце,

облакът ще се усмихне

със усмивка на дете.

 

Де се скиташ, скиташ, мили,

как минава твоят ден?

Още ли в очите сини

пазиш спомена за мен?

 

Знаеш ли, че те обичам,

че сърцето ми гори?

Името ти пак изричам

в най-красивите мечти.

 

Утрото е подранило,

ще прекъсне моя сън

и сърцето ми е тъжно,

слънцето изгрява вън.

      Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....