Mar 11, 2025, 1:36 PM

Утрото е подранило

  Poetry » Love
396 0 0

     

Утрото е подранило

 

Утрото е подранило,

слънцето изгрява вън,

а сърцето ми е скрило

чувствата от моя сън.

 

Вятърът ще ме прегърне,

сякаш твоите ръце,

облакът ще се усмихне

със усмивка на дете.

 

Де се скиташ, скиташ, мили,

как минава твоят ден?

Още ли в очите сини

пазиш спомена за мен?

 

Знаеш ли, че те обичам,

че сърцето ми гори?

Името ти пак изричам

в най-красивите мечти.

 

Утрото е подранило,

ще прекъсне моя сън

и сърцето ми е тъжно,

слънцето изгрява вън.

      Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...