Какво ли е да чувстваш под лъчите...

прилива на емоция отвъд копнежа...

заливаща душата с огнени вълни...

тези на падаща звезда...

                             под вечната дъга?

Да мечтая ли сега под звездните лъчи...

щом хоризонта ме зове с вечни цветове...

преливащи безкрай във Вселена мълчалива,

имаща за цел пъзели безбройни да създава...

           ... опиуми за мисълта човешка?

Това ли е света човешки...

от митове създаден?...

От изкривени идеали пресъздаден...

горделива точица в безкрая от лъжи...

  ... един труп, който отдавна смърди?

Да съхне кожата, простряна във безкрая...

нека съхне със скороста на светлината...

Човешка отдавна вече не е...

презряна от мисъл и фалшиви богове...

 ...  Отвъд страха няма други светове!!!

Не желая вече тъмни хоризонти...

Стига ми Сърцето туптящо...

пъзели в безкрая редящо...

в тишината плахо шептящо...

        ... водещо към утрото пламтящо!!!

И ако на вечността се облегна...

За теб всяка друга мисъл ще пренебрегна...

Дълго нозете с усилие тялото крепят...

очите днес... завинаги искат да заспят...

... и мига за теб ... СЕГА ДА СПРАТ

...