Утрото... ПЛАМТЯЩО
Какво ли е да чувстваш под лъчите...
прилива на емоция отвъд копнежа...
заливаща душата с огнени вълни...
тези на падаща звезда...
под вечната дъга?
Да мечтая ли сега под звездните лъчи...
щом хоризонта ме зове с вечни цветове...
преливащи безкрай във Вселена мълчалива,
имаща за цел пъзели безбройни да създава...
... опиуми за мисълта човешка?
Това ли е света човешки...
от митове създаден?...
От изкривени идеали пресъздаден...
горделива точица в безкрая от лъжи...
... един труп, който отдавна смърди?
Да съхне кожата, простряна във безкрая...
нека съхне със скороста на светлината...
Човешка отдавна вече не е...
презряна от мисъл и фалшиви богове...
... Отвъд страха няма други светове!!!
Не желая вече тъмни хоризонти...
Стига ми Сърцето туптящо...
пъзели в безкрая редящо...
в тишината плахо шептящо...
... водещо към утрото пламтящо!!!
И ако на вечността се облегна...
За теб всяка друга мисъл ще пренебрегна...
Дълго нозете с усилие тялото крепят...
очите днес... завинаги искат да заспят...
... и мига за теб ... СЕГА ДА СПРАТ
...
© Пламен Йовчев All rights reserved.
