Спомням си утрото след нощта,

в която се разделихме

с онова момиче, което превърнах в жена...

                                          жена, която обичах...

като Онази, единствената жена,

                      родена преди вечността,

                                         за да бъде обичана...

и с която, все пак, се разделихме.

Спомням си утрото след нощта...

Една бедна старица

            събираше охлюви след дъжда.

Навярно дори би ми било комично,

                     ако не познавах старицата,

която живееше от дълго време сама,

                 но както преди,

                         не преставаше да обича...