8.02.2014 г., 19:37

Утрото след дъжда

903 0 1

Спомням си утрото след нощта,

в която се разделихме

с онова момиче, което превърнах в жена...

                                          жена, която обичах...

като Онази, единствената жена,

                      родена преди вечността,

                                         за да бъде обичана...

и с която, все пак, се разделихме.

Спомням си утрото след нощта...

Една бедна старица

            събираше охлюви след дъжда.

Навярно дори би ми било комично,

                     ако не познавах старицата,

която живееше от дълго време сама,

                 но както преди,

                         не преставаше да обича...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Урумов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...