Feb 8, 2014, 7:37 PM

Утрото след дъжда

  Poetry » Other
904 0 1

Спомням си утрото след нощта,

в която се разделихме

с онова момиче, което превърнах в жена...

                                          жена, която обичах...

като Онази, единствената жена,

                      родена преди вечността,

                                         за да бъде обичана...

и с която, все пак, се разделихме.

Спомням си утрото след нощта...

Една бедна старица

            събираше охлюви след дъжда.

Навярно дори би ми било комично,

                     ако не познавах старицата,

която живееше от дълго време сама,

                 но както преди,

                         не преставаше да обича...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Урумов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...