26 jun 2007, 16:10

УВАЖЕНИЕ

  Poesía
1.9K 0 17
Нъвън - горещо.
Мараня.
На всеки
въздухът е малко.
В летаргия
потънали слънца.
И времето е
спряло жарко.

Лятото с
войнствена стрела
пронизва,
сякаш да покаже,
че в него,
не само красота,
характер има.
Смелост даже.

И то е силно.
И то горчи.
Не само зимата
е люта.
Уважение ние
му дължим,
когато с прохлада
ни обгръща.

Напомня ни,
че морският му бриз,
вълните хладни,
тишината нощна
за тези са, умеещи
да го ценят.
Ако ли пък не,
с горещини ни връща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...