Jun 26, 2007, 4:10 PM

УВАЖЕНИЕ

  Poetry
1.9K 0 17
Нъвън - горещо.
Мараня.
На всеки
въздухът е малко.
В летаргия
потънали слънца.
И времето е
спряло жарко.

Лятото с
войнствена стрела
пронизва,
сякаш да покаже,
че в него,
не само красота,
характер има.
Смелост даже.

И то е силно.
И то горчи.
Не само зимата
е люта.
Уважение ние
му дължим,
когато с прохлада
ни обгръща.

Напомня ни,
че морският му бриз,
вълните хладни,
тишината нощна
за тези са, умеещи
да го ценят.
Ако ли пък не,
с горещини ни връща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...