26.06.2007 г., 16:10

УВАЖЕНИЕ

1.9K 0 17
Нъвън - горещо.
Мараня.
На всеки
въздухът е малко.
В летаргия
потънали слънца.
И времето е
спряло жарко.

Лятото с
войнствена стрела
пронизва,
сякаш да покаже,
че в него,
не само красота,
характер има.
Смелост даже.

И то е силно.
И то горчи.
Не само зимата
е люта.
Уважение ние
му дължим,
когато с прохлада
ни обгръща.

Напомня ни,
че морският му бриз,
вълните хладни,
тишината нощна
за тези са, умеещи
да го ценят.
Ако ли пък не,
с горещини ни връща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...