26 июн. 2007 г., 16:10

УВАЖЕНИЕ

1.9K 0 17
Нъвън - горещо.
Мараня.
На всеки
въздухът е малко.
В летаргия
потънали слънца.
И времето е
спряло жарко.

Лятото с
войнствена стрела
пронизва,
сякаш да покаже,
че в него,
не само красота,
характер има.
Смелост даже.

И то е силно.
И то горчи.
Не само зимата
е люта.
Уважение ние
му дължим,
когато с прохлада
ни обгръща.

Напомня ни,
че морският му бриз,
вълните хладни,
тишината нощна
за тези са, умеещи
да го ценят.
Ако ли пък не,
с горещини ни връща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...