26 июн. 2007 г., 16:10

УВАЖЕНИЕ 

  Поэзия
1545 0 17
Нъвън - горещо.
Мараня.
На всеки
въздухът е малко.
В летаргия
потънали слънца.
И времето е
спряло жарко.

Лятото с
войнствена стрела
пронизва,
сякаш да покаже,
че в него,
не само красота,
характер има.
Смелост даже.

И то е силно.
И то горчи.
Не само зимата
е люта.
Уважение ние
му дължим,
когато с прохлада
ни обгръща.

Напомня ни,
че морският му бриз,
вълните хладни,
тишината нощна
за тези са, умеещи
да го ценят.
Ако ли пък не,
с горещини ни връща.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??