13 sept 2007, 9:01

Увереност

  Poesía
622 0 0
 

06. 06. 1996 г.


БОЛКА!!!

ВИК!!!

РАЖДАНЕ!!!

Надигайки глава от тишината,

разцепваш утрото и скачаш на земята,

прегръщаш слънцето и грабваш ранината,

целувайки за сбогом тъмнината.

Усещайки вкуса на взетото решение,

застинал за момент в недоумение,

че точно ти обърнал си света,

изкъртваш собствените си решетки

и падаш, за да уловиш вкуса

от падането и да се научиш,

че много по-възбуждащо е то

пред блудкавия страх от него.

ИСТЕРИЯ!!!

ОБЪРКАНОСТ!!!

ПОБЕДА!!!

Усмихвайки се, чупиш стара чаша,

която струвала ти се е пълна,

а вътре има само паяжина.

И през глава затичваш се към извора,

и пиеш, и учудвайки се, вдишваш

живота на големи, бавни глътки,

които се разливат в твойто тяло

и карат го да чувства, че живее...

СПОКОЙСТВИЕ!!!

УВЕРЕНОСТ!!!

НАЧАЛО!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...