06. 06. 1996 г.

БОЛКА!!!

ВИК!!!

РАЖДАНЕ!!!

Надигайки глава от тишината,

разцепваш утрото и скачаш на земята,

прегръщаш слънцето и грабваш ранината,

целувайки за сбогом тъмнината.

Усещайки вкуса на взетото решение,

застинал за момент в недоумение,

че точно ти обърнал си света,

изкъртваш собствените си решетки

и падаш, за да уловиш вкуса

от падането и да се научиш,

че много по-възбуждащо е то

пред блудкавия страх от него.

ИСТЕРИЯ!!!

ОБЪРКАНОСТ!!!

ПОБЕДА!!!

Усмихвайки се, чупиш стара чаша,

която струвала ти се е пълна,

а вътре има само паяжина.

И през глава затичваш се към извора,

и пиеш, и учудвайки се, вдишваш

живота на големи, бавни глътки,

които се разливат в твойто тяло

и карат го да чувства, че живее...

СПОКОЙСТВИЕ!!!

УВЕРЕНОСТ!!!

НАЧАЛО!!!