Sep 13, 2007, 9:01 AM

Увереност

  Poetry
623 0 0
 

06. 06. 1996 г.


БОЛКА!!!

ВИК!!!

РАЖДАНЕ!!!

Надигайки глава от тишината,

разцепваш утрото и скачаш на земята,

прегръщаш слънцето и грабваш ранината,

целувайки за сбогом тъмнината.

Усещайки вкуса на взетото решение,

застинал за момент в недоумение,

че точно ти обърнал си света,

изкъртваш собствените си решетки

и падаш, за да уловиш вкуса

от падането и да се научиш,

че много по-възбуждащо е то

пред блудкавия страх от него.

ИСТЕРИЯ!!!

ОБЪРКАНОСТ!!!

ПОБЕДА!!!

Усмихвайки се, чупиш стара чаша,

която струвала ти се е пълна,

а вътре има само паяжина.

И през глава затичваш се към извора,

и пиеш, и учудвайки се, вдишваш

живота на големи, бавни глътки,

които се разливат в твойто тяло

и карат го да чувства, че живее...

СПОКОЙСТВИЕ!!!

УВЕРЕНОСТ!!!

НАЧАЛО!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...