Увлечение след спрелия дъжд

4 jun 2014, 23:06

Poesía

660 0 2

Леле... какво горещо излияние...!

Червенопухеста жена,

удавена в желание одежда

и токчета, посяващи нейния

и на някакъв мъж, и на улицата мокра

копнеж за нещо извънредно

(всеки от нас: тя, мъжът без жена,

улицата след пороя,

шофьорите от калните коли,

доставчиците на храни –

уморени да се взират надолу,

да виждат кал, разбити тротоари,

души и съдби,

смачкани книжки,

изпепелени младости,

угаснали фасове и погледи,

уморени, казвам, да не получат

надежда за мъничък дял

от изгубения рай),

всички ние,

изпепелените, но живи

и жадни божеци

въздъхнахме заради огнения

ù вид и запалени

от червените ù чорапи,

закрачихме след нея,

защото повярвахме, че отиваме,

където искаше всеки.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

theironlady (Златина Георгиева)

2014-07-01T16:25:39+03:00

Вървим ли? Добре...да вървим, докъдето искаме. Прави пътища, скъпа Рада!
radiola (Рада Димова)

2014-06-05T19:29:11+03:00

Колко ни трябва – една червенопухеста жена...и вече сме тръгнали...и повярвали!Харесах много!