Увлечение след спрелия дъжд
Увлечение след спрелия дъжд
Леле... какво горещо излияние...!
Червенопухеста жена,
удавена в желание одежда
и токчета, посяващи нейния
и на някакъв мъж, и на улицата мокра
копнеж за нещо извънредно
(всеки от нас: тя, мъжът без жена,
улицата след пороя,
шофьорите от калните коли,
доставчиците на храни –
уморени да се взират надолу,
да виждат кал, разбити тротоари,
души и съдби,
смачкани книжки,
изпепелени младости,
угаснали фасове и погледи,
уморени, казвам, да не получат
надежда за мъничък дял
от изгубения рай),
всички ние,
изпепелените, но живи
и жадни божеци
въздъхнахме заради огнения
ù вид и запалени
от червените ù чорапи,
закрачихме след нея,
защото повярвахме, че отиваме,
където искаше всеки.
© Златина Георгиева All rights reserved.
