12 abr 2012, 6:48

Увод към богословието...

595 0 1

Увод към богословието...

(или: Още веднъж за Грехът)

 

 

Живота ни минава във дилемата:

„ Наистина ли грешен е  Грехът,

със който сме населили Вселената,

или пък богословите грешат?..”

 

...Във спорове изминаха години,

че  всеки философ или поет

по темата (с мотиви обясними!..)

с вълнение представи свой проект...

 

Столетия димяха страшно кладите

вместо небе покриваше ни дим,

крещяха в транс тълпите по площадите

за зрелища с глада неутолим...

 

...Веднъж монах в килията си строга

отдаден на молитви и на пост

от глад изнемощял се взрял към Бога

със богохулно- дръзкия въпрос:

 

„Нали, (О,Боже!) Ти си тъй направил

Живота да се ражда от Страстта,

а непорочното зачатие оставил си

единствено за своя суета,

 

защо тогава си за грях нарекъл

когато мъж  познае сам жена и не

тя ябълка на страстната арена,  

а гола гръд с любов му подаде?...

 

Нали Ти всичко си обмислил Боже,

дори си ни дарил със Благослов,

защо тогава толкоз те тревожи

Страстта, с която вием от Любов?..

 

Виж Дявола застанал е на прага,

та само миг погледнем ли в страни

в замяна на душите ни, предлага-

Живот в безгрижна Страст до старини...”

 

...Но отговор монаха не получил

на своя непочтителен въпрос...

(Навярно там  от Дявола подучен,

обезумял в килията от пост!...)

 

...Родени в грях, така си и живеем

отдадени щастливо на Страстта

и знаем, че ще плащаме за нея,

но все я търсим, все ни мами тя!...

 

...Потъвам във ефирни деколтета

от нежността им спира ми дъхът:

не ме наказвай Боже със вендета,

че не тъй грешен, всъщност, е Грехът...

 

                                 д-р Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...