Apr 12, 2012, 6:48 AM

Увод към богословието...

591 0 1

Увод към богословието...

(или: Още веднъж за Грехът)

 

 

Живота ни минава във дилемата:

„ Наистина ли грешен е  Грехът,

със който сме населили Вселената,

или пък богословите грешат?..”

 

...Във спорове изминаха години,

че  всеки философ или поет

по темата (с мотиви обясними!..)

с вълнение представи свой проект...

 

Столетия димяха страшно кладите

вместо небе покриваше ни дим,

крещяха в транс тълпите по площадите

за зрелища с глада неутолим...

 

...Веднъж монах в килията си строга

отдаден на молитви и на пост

от глад изнемощял се взрял към Бога

със богохулно- дръзкия въпрос:

 

„Нали, (О,Боже!) Ти си тъй направил

Живота да се ражда от Страстта,

а непорочното зачатие оставил си

единствено за своя суета,

 

защо тогава си за грях нарекъл

когато мъж  познае сам жена и не

тя ябълка на страстната арена,  

а гола гръд с любов му подаде?...

 

Нали Ти всичко си обмислил Боже,

дори си ни дарил със Благослов,

защо тогава толкоз те тревожи

Страстта, с която вием от Любов?..

 

Виж Дявола застанал е на прага,

та само миг погледнем ли в страни

в замяна на душите ни, предлага-

Живот в безгрижна Страст до старини...”

 

...Но отговор монаха не получил

на своя непочтителен въпрос...

(Навярно там  от Дявола подучен,

обезумял в килията от пост!...)

 

...Родени в грях, така си и живеем

отдадени щастливо на Страстта

и знаем, че ще плащаме за нея,

но все я търсим, все ни мами тя!...

 

...Потъвам във ефирни деколтета

от нежността им спира ми дъхът:

не ме наказвай Боже със вендета,

че не тъй грешен, всъщност, е Грехът...

 

                                 д-р Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....