12 апр. 2012 г., 06:48

Увод към богословието...

592 0 1

Увод към богословието...

(или: Още веднъж за Грехът)

 

 

Живота ни минава във дилемата:

„ Наистина ли грешен е  Грехът,

със който сме населили Вселената,

или пък богословите грешат?..”

 

...Във спорове изминаха години,

че  всеки философ или поет

по темата (с мотиви обясними!..)

с вълнение представи свой проект...

 

Столетия димяха страшно кладите

вместо небе покриваше ни дим,

крещяха в транс тълпите по площадите

за зрелища с глада неутолим...

 

...Веднъж монах в килията си строга

отдаден на молитви и на пост

от глад изнемощял се взрял към Бога

със богохулно- дръзкия въпрос:

 

„Нали, (О,Боже!) Ти си тъй направил

Живота да се ражда от Страстта,

а непорочното зачатие оставил си

единствено за своя суета,

 

защо тогава си за грях нарекъл

когато мъж  познае сам жена и не

тя ябълка на страстната арена,  

а гола гръд с любов му подаде?...

 

Нали Ти всичко си обмислил Боже,

дори си ни дарил със Благослов,

защо тогава толкоз те тревожи

Страстта, с която вием от Любов?..

 

Виж Дявола застанал е на прага,

та само миг погледнем ли в страни

в замяна на душите ни, предлага-

Живот в безгрижна Страст до старини...”

 

...Но отговор монаха не получил

на своя непочтителен въпрос...

(Навярно там  от Дявола подучен,

обезумял в килията от пост!...)

 

...Родени в грях, така си и живеем

отдадени щастливо на Страстта

и знаем, че ще плащаме за нея,

но все я търсим, все ни мами тя!...

 

...Потъвам във ефирни деколтета

от нежността им спира ми дъхът:

не ме наказвай Боже със вендета,

че не тъй грешен, всъщност, е Грехът...

 

                                 д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...