30 may 2017, 17:07  

Узрях...

  Poesía » Otra
954 2 5

***
Р. Чакърова 

 

УЗРЯХ... И пълни са със спомени и вино 
натегналите гроздове в душата ми. 
Очите ми се реят все към синьото, 
крилете ми смирено чакат вятъра... 
А вярата ми, че ще ме изпият хищно, 
до капка зажаднелите ми сънища, 
се люшка на последната си нишка 
и вече няма страх да види дъното. 


До смърт те искам, моя непонятност...
И някъде сред тебе да изчезна. 
Да спя в обърканите ти обятия 
и да потъна в миглите ти звездни... 
Ревнувам те и даже бих "издрала"
очите на последната луна,
за да положа женското си тяло 
в леглото ти от тишина... 

 

Лондон, 30/05/2017   03:07

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Росица, Хари Спасов. Благодаря все пак, че ме определихте като "някаква си" , а не като "никаква". Освен това никой с никого не се бие. Вие сте се объркал. Доста ... Бъдете здрав, носете подходящи очила за четене и събудете чувството си за хумор.
  • Геновева, толкова ли е важно всичко това?????????
  • Нямам хиляди акаунти, Геновева Христова, а два. Мои са, не са спекулативни. Вторият се наложи да създам, защото не можех да вляза в първия и единствен тогава. Сега същият проблем става и с втория акаунт, не мога да се логна. Предполагам, че е някаква защитна функция на самия сайт.
    Лично мен не ме кефи като Вас, че ми се налага по неведоми "мрежови" причини да гледам собствените си публикации и коментари, както и да комуникирам през различни акаунти.
  • Не екипът, Тенев. Просто забелязвам някакви парадокси, нищо лично и персонално към никого - нито към пишещи, нито към четящи. Но живот и здраве, някой бял ден се видим, определено има много да си говорим
  • Честно казано не знаех, че главните букви се възприемат като крещене. Явно това е някакъв способ, принцип във виртуалното пространство. Извинявам се за което

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....