30.05.2017 г., 17:07  

Узрях...

955 2 5

***
Р. Чакърова 

 

УЗРЯХ... И пълни са със спомени и вино 
натегналите гроздове в душата ми. 
Очите ми се реят все към синьото, 
крилете ми смирено чакат вятъра... 
А вярата ми, че ще ме изпият хищно, 
до капка зажаднелите ми сънища, 
се люшка на последната си нишка 
и вече няма страх да види дъното. 


До смърт те искам, моя непонятност...
И някъде сред тебе да изчезна. 
Да спя в обърканите ти обятия 
и да потъна в миглите ти звездни... 
Ревнувам те и даже бих "издрала"
очите на последната луна,
за да положа женското си тяло 
в леглото ти от тишина... 

 

Лондон, 30/05/2017   03:07

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Росица, Хари Спасов. Благодаря все пак, че ме определихте като "някаква си" , а не като "никаква". Освен това никой с никого не се бие. Вие сте се объркал. Доста ... Бъдете здрав, носете подходящи очила за четене и събудете чувството си за хумор.
  • Геновева, толкова ли е важно всичко това?????????
  • Нямам хиляди акаунти, Геновева Христова, а два. Мои са, не са спекулативни. Вторият се наложи да създам, защото не можех да вляза в първия и единствен тогава. Сега същият проблем става и с втория акаунт, не мога да се логна. Предполагам, че е някаква защитна функция на самия сайт.
    Лично мен не ме кефи като Вас, че ми се налага по неведоми "мрежови" причини да гледам собствените си публикации и коментари, както и да комуникирам през различни акаунти.
  • Не екипът, Тенев. Просто забелязвам някакви парадокси, нищо лично и персонално към никого - нито към пишещи, нито към четящи. Но живот и здраве, някой бял ден се видим, определено има много да си говорим
  • Честно казано не знаех, че главните букви се възприемат като крещене. Явно това е някакъв способ, принцип във виртуалното пространство. Извинявам се за което

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...