30.05.2017 г., 17:07  

Узрях...

959 2 5

***
Р. Чакърова 

 

УЗРЯХ... И пълни са със спомени и вино 
натегналите гроздове в душата ми. 
Очите ми се реят все към синьото, 
крилете ми смирено чакат вятъра... 
А вярата ми, че ще ме изпият хищно, 
до капка зажаднелите ми сънища, 
се люшка на последната си нишка 
и вече няма страх да види дъното. 


До смърт те искам, моя непонятност...
И някъде сред тебе да изчезна. 
Да спя в обърканите ти обятия 
и да потъна в миглите ти звездни... 
Ревнувам те и даже бих "издрала"
очите на последната луна,
за да положа женското си тяло 
в леглото ти от тишина... 

 

Лондон, 30/05/2017   03:07

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Росица, Хари Спасов. Благодаря все пак, че ме определихте като "някаква си" , а не като "никаква". Освен това никой с никого не се бие. Вие сте се объркал. Доста ... Бъдете здрав, носете подходящи очила за четене и събудете чувството си за хумор.
  • Геновева, толкова ли е важно всичко това?????????
  • Нямам хиляди акаунти, Геновева Христова, а два. Мои са, не са спекулативни. Вторият се наложи да създам, защото не можех да вляза в първия и единствен тогава. Сега същият проблем става и с втория акаунт, не мога да се логна. Предполагам, че е някаква защитна функция на самия сайт.
    Лично мен не ме кефи като Вас, че ми се налага по неведоми "мрежови" причини да гледам собствените си публикации и коментари, както и да комуникирам през различни акаунти.
  • Не екипът, Тенев. Просто забелязвам някакви парадокси, нищо лично и персонално към никого - нито към пишещи, нито към четящи. Но живот и здраве, някой бял ден се видим, определено има много да си говорим
  • Честно казано не знаех, че главните букви се възприемат като крещене. Явно това е някакъв способ, принцип във виртуалното пространство. Извинявам се за което

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...