***
Р. Чакърова
УЗРЯХ... И пълни са със спомени и вино
натегналите гроздове в душата ми.
Очите ми се реят все към синьото,
крилете ми смирено чакат вятъра...
А вярата ми, че ще ме изпият хищно,
до капка зажаднелите ми сънища,
се люшка на последната си нишка
и вече няма страх да види дъното.
До смърт те искам, моя непонятност...
И някъде сред тебе да изчезна. ...