30 jul 2006, 20:16

В... 

  Poesía
750 0 1
В угасващия пламък на мойте свещи,
в жестоката прегръдка на любовта,
тъгата по напразно пропилените срещи
в танц греховен с тъмнината на нощта.
В илюзията на малката принцеса,
в сърцето,така по детски му наивно,
промъкна се тъй нахално той-крадецът
със стъпки тъй бързо и безшумно.
В приказката двама се обичат,
в живота мой обаче втори няма
и как сърцето да не отрича-
поредната любов е просто поредната измама.
В душата ми...тя празна веч остана
в лъжите си оплете я жестоко и коварно
Душата ми е просто рана
оставена на произвола безпощадно

© Маги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Рана-остана-измама-пак изтъркани рими.Опитай се да направиш изводи в творбите.Да има логика,последователност на мисълта.И напиши някой стих,в който да му отмъстиш на тоя педал,който те е ранил.С някой друг,с безразличие или Бог знае как.
Propuestas
: ??:??