В бекстейджа на Живота

13 jun 2017, 21:58

Poesía

463 0 2

Разрошени от автомобилен вятър,
бягащи от бетон и градски смог,
за море и слънце зажаднели,
към плажове летим в галоп.

Но магистралите не водят вече
през запустелите, китни някога селца,
които за сбогом махат отдалече,
съкрушени, обрасли в самота...

Изтегнати на слънце като смоци
в отмала си препичаме деня,
забравили нещата прости –
в пясък не виреят семена...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.