В бекстейджа на Живота
Разрошени от автомобилен вятър,
бягащи от бетон и градски смог,
за море и слънце зажаднели,
към плажове летим в галоп.
Но магистралите не водят вече
през запустелите, китни някога селца,
които за сбогом махат отдалече,
съкрушени, обрасли в самота...
Изтегнати на слънце като смоци
в отмала си препичаме деня,
забравили нещата прости –
в пясък не виреят семена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
