13 июн. 2017 г., 21:58

В бекстейджа на Живота 

  Поэзия
388 0 2

 

Разрошени от автомобилен вятър,
бягащи от бетон и градски смог,
за море и слънце зажаднели,
към плажове летим в галоп.

 

Но магистралите не водят вече
през запустелите, китни някога селца,
които за сбогом махат отдалече,
съкрушени, обрасли в самота...

 

Изтегнати на слънце като смоци
в отмала си препичаме деня,
забравили нещата прости –
в пясък не виреят семена...

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??