Разрошени от автомобилен вятър,
бягащи от бетон и градски смог,
за море и слънце зажаднели,
към плажове летим в галоп.
Но магистралите не водят вече
през запустелите, китни някога селца,
които за сбогом махат отдалече,
съкрушени, обрасли в самота...
Изтегнати на слънце като смоци
в отмала си препичаме деня,
забравили нещата прости –
в пясък не виреят семена...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up