В бекстейджа на Живота
Разрошени от автомобилен вятър,
бягащи от бетон и градски смог,
за море и слънце зажаднели,
към плажове летим в галоп.
Но магистралите не водят вече
през запустелите, китни някога селца,
които за сбогом махат отдалече,
съкрушени, обрасли в самота...
Изтегнати на слънце като смоци
в отмала си препичаме деня,
забравили нещата прости –
в пясък не виреят семена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
