В безкрая
Омръзна ми, ще се отдалеча,
затворен в шепата си думи.
Ще пия бавно. Ще мълча,
за да не можеш да ме чуеш.
Във този паралелен свят
от светлина ще те извая,
ще бъда твоя непознат
и ще се влюбиш в мен накрая.
Тя, вечността ще ни спаси,
дори и пълна със въпроси.
Ще галя твоите коси,
ръце ще вдигна, ще те нося.
Ще съм последния ти мъж
и първия – това го знаеш
и винаги един и същ -
отвъд живота и в безкрая...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados
