В безкрая на живота,

заточена да страдам тук сама,

в необятна и бездънна клопка,

в капана на зловещата съдба.

Моята душа се бори,

но не ù достига светлина,

защото ти си тръгна,

но отвори

прозореца към страшната тъма.

Не се обръщай, няма да ме видиш,

живей живота си в твоя свят,

тук в мрака аз ще скитам,

търсейки изгубения бряг.

И когато го намеря,

всичко може би ще ти простя,

отново ще прогледна с очите,

с които гледам влюбени сърца. :)