19.09.2010 г., 11:13

В безкрая...

791 0 0

В безкрая на живота,

заточена да страдам тук сама,

в необятна и бездънна клопка,

в капана на зловещата съдба.

 

Моята душа се бори,

но не ù достига светлина,

защото ти си тръгна,

но отвори

прозореца към страшната тъма.

 

Не се обръщай, няма да ме видиш,

живей живота си в твоя свят,

тук в мрака аз ще скитам,

търсейки изгубения бряг.

 

И когато го намеря,

всичко може би ще ти простя,

отново ще прогледна с очите,

с които гледам влюбени сърца. :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НебесноСиньо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...