Sep 19, 2010, 11:13 AM

В безкрая...

  Poetry » Love
796 0 0

В безкрая на живота,

заточена да страдам тук сама,

в необятна и бездънна клопка,

в капана на зловещата съдба.

 

Моята душа се бори,

но не ù достига светлина,

защото ти си тръгна,

но отвори

прозореца към страшната тъма.

 

Не се обръщай, няма да ме видиш,

живей живота си в твоя свят,

тук в мрака аз ще скитам,

търсейки изгубения бряг.

 

И когато го намеря,

всичко може би ще ти простя,

отново ще прогледна с очите,

с които гледам влюбени сърца. :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НебесноСиньо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....