lu4 (Мартина)
121 2458
5 sept 2014, 7:52

В безлунние чезнем 

  Poesía » De amor
981 0 17

Самотен във здрача когато оставаш,

аз - тихата вечер идвам при теб,

беззвездно, без звук, дори без покана,

присядам на стола като блед силует.

 

И там сред умората тихо скриптяща,

се вглеждам в мечтаните тъжни очи,

там спомени минали лудо блуждаят,

обсебили тъмното със свойте следи.

 

Накъсани мигове поделяме двама,

нощта - аз самотна и бродникът ти,

в безлуние чезнем и търсим пощада,

и там под клепачите напират сълзи.

 

Но времето бърза и е час за раздяла,

там някъде мракът се вече топи,

до теб се докоснах, аз нощта прималяла,

за ласки е късно, недей, замълчи...

© Мартина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??