В безлунние чезнем
Самотен във здрача когато оставаш,
аз - тихата вечер идвам при теб,
беззвездно, без звук, дори без покана,
присядам на стола като блед силует.
И там сред умората тихо скриптяща,
се вглеждам в мечтаните тъжни очи,
там спомени минали лудо блуждаят,
обсебили тъмното със свойте следи.
Накъсани мигове поделяме двама,
нощта - аз самотна и бродникът ти,
в безлуние чезнем и търсим пощада,
и там под клепачите напират сълзи.
Но времето бърза и е час за раздяла,
там някъде мракът се вече топи,
до теб се докоснах, аз нощта прималяла,
за ласки е късно, недей, замълчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Всички права запазени
