20 jun 2020, 10:31

В бистро 

  Poesía » De humor
1066 3 17

Възчудно как, за зло или добро,

възседнах стол в кокетничко бистро.

Току на облегалка сложих гръб,

кафе пристигна, за да правя ,,сръб".

 

В уши ми се набиваше шансон,

кога фиксир загадъчен миньон.

Веднага преценил като бонбон,

най-важното – съвсем без компаньон.

 

А крак връз крак с изящен маниер...

ми грабна поглед черен жартиер.

Съм вдянал, ме преценяхте наум,

плющейки баклава с рахат локум.

 

Под дрезгавия глас на Азнавур

пристъпих и прокашлях се: ,,Бонжур!"

Вий поглед фърлихте ми с плам и жар,

поднесох Ви аз огън за цигар.

 

Ей, Бога ми, но Вашият фасон

у моя милост предизвика стон.!

Ме прасна с изненада феромон,

що би капичнал сигурно и слон.

 

И аз, същински джентълмен гарсон,

съвсем попитал Ви в добрия тон:

,,Сте, Вие, вероятно от Париж?"

Възкликнали: ,,Почти познал! Мъглиж!"

© Vasil Ivanov Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Напълнихте душата ми, както тужур,
    отива ви перде вместо бельо...
    на туй се вика истинска амур-
    изпраскан с феромон между лезЬО Ха-ха...Големи сте образи!! Тре-тре-жулИ! Мерси!
  • 😂😂😂 ...
    Лулу, Васко, обичам ви...
  • Ми ха така де! Те това - пиниз!
    Та всички воайор да ни кириз.
    И нека завист да ги изяде,
    кога в леглото двама ни виде!
  • Аз цяла за един сеир живей,
    не може лесно да го пропилей,
    дръпнете тез завеси да се вижда
    дори и котки вън да ни завиждат...
  • Какво Ви пука всъщност? Поркуа?
    Но нека продължим сега игра.
    Че тука всички, най-подир...
    на гръб наш правят си сеир.
  • Ми то пък ако стая да смени
    то публиката как ще ни видИ,
    и ще загуби тука реноме,
    не мърдам аз от стаята, жаме.....
  • Не мисля, трябва тука опаковка.
    Ще спретнем някаква уловка.
    Просто трябва стая да смени...
    И тъй прикрива всякакви вини.
  • Аз мисля във перде да се увий
    и с него голотата да прикрий
    ако пък и да имало завеса
    театърът съвсем ще им хареса!
  • Отело... как го споменахте Вий!
    Ще трябва аз от него да се крий.
    Хотелът близко е. На крачка-две...
    Пуснем ще на джама там перде.
    Пък гледам тука – мадам Ирина кИс,
    кокори се, да вика ни – На Бис!
  • Сега ще си запиша всички синоними на "удоволствие" , после на "наслада", "кеф" "хатър" и така до безкрай, за да не се повтарям😁 Но това не е от значение, защото и те ще свършат по някое време, но вие не го правете. Нито заедно, нито по отделно 😉
  • Ми айде, то се е видЕло,
    ма да не чуй за туй Отело,
    защото ако ни разкрие
    в мига ще ни самообие!
  • Ми кво да сторя ма шери,
    що ти направо ме разкри.
    Ей на суджук, винце съм взел....
    Да ходим двама... на хотел!
  • Познахте, как не знам, за баклава
    гарсон аз бих убила, даже два,
    защото тя по кръв ми се разлива
    и до сами нощИ ми дава сила.

    Аз всеки ден кибичи във бистро,
    изяжда там почти полвин кило
    и Ви фиксира с най-голям възторг,
    и се надява да сте санкюльот.

    И щом при мен дошъл със маниер,
    със взор забит във моя жартиер,
    прозирайки каква съм аз мръсница,
    прошепнахте ми "Кирчо, от Твърдица"
  • Париж,Мъглиж преплете двата града кат мадамата преплела двата крака и ако устни и"балкон"са със силикон с тоз феромон си капичнал слон.Много го владееш тоз стихоримоплет!Поздравления.
  • Их, бре, Васко и камък ще разсмееш, човече!
  • Понякога мадама от Париж
    объркваш ти със ромка от Мъглиж,
    но кавалерството закон остава.
    Гарсонът гранд обноски притежава!
  • Нерде Ямбол, нерде Стамбул
Propuestas
: ??:??