В бистро
Възчудно как, за зло или добро,
възседнах стол в кокетничко бистро.
Току на облегалка сложих гръб,
кафе пристигна, за да правя ,,сръб".
В уши ми се набиваше шансон,
кога фиксир загадъчен миньон.
Веднага преценил като бонбон,
най-важното – съвсем без компаньон.
А крак връз крак с изящен маниер...
ми грабна поглед черен жартиер.
Съм вдянал, ме преценяхте наум,
плющейки баклава с рахат локум.
Под дрезгавия глас на Азнавур
пристъпих и прокашлях се: ,,Бонжур!"
Вий поглед фърлихте ми с плам и жар,
поднесох Ви аз огън за цигар.
Ей, Бога ми, но Вашият фасон
у моя милост предизвика стон.!
Ме прасна с изненада феромон,
що би капичнал сигурно и слон.
И аз, същински джентълмен гарсон,
съвсем попитал Ви в добрия тон:
,,Сте, Вие, вероятно от Париж?"
Възкликнали: ,,Почти познал! Мъглиж!"
© Vasil Ivanov All rights reserved.
Ха-ха...Големи сте образи!! Тре-тре-жулИ! Мерси!
