18 jun 2017, 10:21

В борба със старостта

870 0 2

/ В БОРБА СЪС СТАРОСТТА

 

И аз съм като всички хора,

от Старостта изпитвам страх...

и срещу нея все се боря,

но винаги съм в пълен крах!

 

Това не ме обезверява!

Аз цял живот съм упорит.

И тази цел пред мен остава,

макар до днеска да съм бит!

 

Започнах инък да се храня...

Заядох всичко под режим.

На заден план месото стана,

от него съм неуязвим!

 

По осем часа е съня ми.

На пийвам капка алкохол.

Беседвам все по тия теми,

на село в двора ходя гол...

 

И всяка сутрин взех да тичам

и тръгнах пеша да вървя...

И почнах вече да обичам,

в реката риби да ловя.

 

И в парка  въздуха задишах,

за да отложа старостта,

да нямам килограм излишен,

и все от този сорт нeща!

 

Съветвам се с капацитети,

съвети всякакви ценя!

И с бойни знамена развети,

напред към младостта вървя!

 

Но възрастта остава с мене,

не виждам вече чудеса!

Душата ми край мене стене

и се прегръща с Старостта!

 

05.11.2014г. София

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кауза пердута! Може да я отложиш, но не и да я избегнеш! Няма нищо лошо в старостта! Както пролетта старее, стига до есен и после умира в зимата, така и животът. Старостта е есен. Време да си оберем житейските плодове, които заслужават, да сложим в буркани, а което трябва да се съхрани за нов цъфтеж - да зазимим. Това са природни неща. Естественни... Много ми хареса стихът ти и как се бориш за каузата, обаче.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...