В борба със старостта
/ В БОРБА СЪС СТАРОСТТА
И аз съм като всички хора,
от Старостта изпитвам страх...
и срещу нея все се боря,
но винаги съм в пълен крах!
Това не ме обезверява!
Аз цял живот съм упорит.
И тази цел пред мен остава,
макар до днеска да съм бит!
Започнах инък да се храня...
Заядох всичко под режим.
На заден план месото стана,
от него съм неуязвим!
По осем часа е съня ми.
На пийвам капка алкохол.
Беседвам все по тия теми,
на село в двора ходя гол...
И всяка сутрин взех да тичам
и тръгнах пеша да вървя...
И почнах вече да обичам,
в реката риби да ловя.
И в парка въздуха задишах,
за да отложа старостта,
да нямам килограм излишен,
и все от този сорт нeща!
Съветвам се с капацитети,
съвети всякакви ценя!
И с бойни знамена развети,
напред към младостта вървя!
Но възрастта остава с мене,
не виждам вече чудеса!
Душата ми край мене стене
и се прегръща с Старостта!
05.11.2014г. София
© Христо Славов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Кауза пердута! Може да я отложиш, но не и да я избегнеш! Няма нищо лошо в старостта! Както пролетта старее, стига до есен и после умира в зимата, така и животът. Старостта е есен. Време да си оберем житейските плодове, които заслужават, да сложим в буркани, а което трябва да се съхрани за нов цъфтеж - да зазимим. Това са природни неща. Естественни... Много ми хареса стихът ти и как се бориш за каузата, обаче.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
