18.06.2017 г., 10:21

В борба със старостта

863 0 2

/ В БОРБА СЪС СТАРОСТТА

 

И аз съм като всички хора,

от Старостта изпитвам страх...

и срещу нея все се боря,

но винаги съм в пълен крах!

 

Това не ме обезверява!

Аз цял живот съм упорит.

И тази цел пред мен остава,

макар до днеска да съм бит!

 

Започнах инък да се храня...

Заядох всичко под режим.

На заден план месото стана,

от него съм неуязвим!

 

По осем часа е съня ми.

На пийвам капка алкохол.

Беседвам все по тия теми,

на село в двора ходя гол...

 

И всяка сутрин взех да тичам

и тръгнах пеша да вървя...

И почнах вече да обичам,

в реката риби да ловя.

 

И в парка  въздуха задишах,

за да отложа старостта,

да нямам килограм излишен,

и все от този сорт нeща!

 

Съветвам се с капацитети,

съвети всякакви ценя!

И с бойни знамена развети,

напред към младостта вървя!

 

Но възрастта остава с мене,

не виждам вече чудеса!

Душата ми край мене стене

и се прегръща с Старостта!

 

05.11.2014г. София

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кауза пердута! Може да я отложиш, но не и да я избегнеш! Няма нищо лошо в старостта! Както пролетта старее, стига до есен и после умира в зимата, така и животът. Старостта е есен. Време да си оберем житейските плодове, които заслужават, да сложим в буркани, а което трябва да се съхрани за нов цъфтеж - да зазимим. Това са природни неща. Естественни... Много ми хареса стихът ти и как се бориш за каузата, обаче.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...