Заглавието е взаимствано

                                                                                                         от една фраза в романа ”Мерсие и Камие” на Самюел Бекет

В часа на „Нивга веч” ще те очаквам,

забравила приличие и страх,

надиплила с надежда в тъмни ракли

вързоп мечти и шепа  страст и грях.

В часа на „Нивга веч” ще те открия

и времето за двама ни  ще спре.

Ще те омая със добра магия,

но  никой няма  да го  разбере.

В часа на „Нивга веч” ще те обичам.

Последните си чувства ще ти дам.

Ще съм ти хляб, вода, постеля, всичко...

И няма никога да бъдеш сам.