Jan 12, 2013, 10:57 AM

В часа на "Нивга веч"

  Poetry » Love
599 0 1

                                                                                                         Заглавието е взаимствано

                                                                                                         от една фраза в романа ”Мерсие и Камие” на Самюел Бекет

 

В часа на „Нивга веч” ще те очаквам,

забравила приличие и страх,

надиплила с надежда в тъмни ракли

вързоп мечти и шепа  страст и грях.

 

В часа на „Нивга веч” ще те открия

и времето за двама ни  ще спре.

Ще те омая със добра магия,

но  никой няма  да го  разбере.

 

В часа на „Нивга веч” ще те обичам.

Последните си чувства ще ти дам.

Ще съм ти хляб, вода, постеля, всичко...

И няма никога да бъдеш сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...