9 jun 2007, 7:15

В черната рокля

  Poesía
876 0 5
 

В черната рокля

Дълбоки очи

И девствени мисли

Не можаха да накарат света да те обича

Седемнайсет години

Тежка старост

Неподготвена в училище

Незавързала приятелства

Достатъчни

За да те спрат


На пишещата ти машина

Отива си

Последната ти дума

Полуродена вън

Какво видя преди да си заминеш

В декемврийския си сън?


08.06.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • наистина е много хубаво
    успехчета
  • Ами помислих си така, първо недогледах датата и писах "писал след...", но после математиката ме върна и оправих да стане така: "публикувал след..." Иначе се учудих, че преди година си чел писмото и когато ти го пратих, не ти звучеше познато. Е, тогава още повече се радвам! А може би тепърва предстоят и други твои стихове по този повод?
  • Ами всъшност е писано тази година обърках датата и сега ще го оправя. Така, че е писано след "ти знаеш".
  • Ами какво да ти кажа, радвам се, че публикуваш този стих след ти знаеш. Виждам, че е писано преди година. Прекрасно е! Не е лошо да напишеш на кого е посветено. Аз препрочитам непрекъснато "Най-синьото вълшебство" - дневника, писмата, думите, които пазят душата. Ще ти повторя - думите пазят душата! Обичам те, човече и търси онова, което не е намерила!
  • Много ми хареса!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...