9 jun 2007, 7:15

В черната рокля

  Poesía
868 0 5
 

В черната рокля

Дълбоки очи

И девствени мисли

Не можаха да накарат света да те обича

Седемнайсет години

Тежка старост

Неподготвена в училище

Незавързала приятелства

Достатъчни

За да те спрат


На пишещата ти машина

Отива си

Последната ти дума

Полуродена вън

Какво видя преди да си заминеш

В декемврийския си сън?


08.06.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • наистина е много хубаво
    успехчета
  • Ами помислих си така, първо недогледах датата и писах "писал след...", но после математиката ме върна и оправих да стане така: "публикувал след..." Иначе се учудих, че преди година си чел писмото и когато ти го пратих, не ти звучеше познато. Е, тогава още повече се радвам! А може би тепърва предстоят и други твои стихове по този повод?
  • Ами всъшност е писано тази година обърках датата и сега ще го оправя. Така, че е писано след "ти знаеш".
  • Ами какво да ти кажа, радвам се, че публикуваш този стих след ти знаеш. Виждам, че е писано преди година. Прекрасно е! Не е лошо да напишеш на кого е посветено. Аз препрочитам непрекъснато "Най-синьото вълшебство" - дневника, писмата, думите, които пазят душата. Ще ти повторя - думите пазят душата! Обичам те, човече и търси онова, което не е намерила!
  • Много ми хареса!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...